Манастир "Св. Димитрий"

Описание

Категория Heritage
Ownership Общинска
Type of protection Законно защитен
Present use Манастир
Past use Манастир
Създай куест

В подножието на югоизточната част на Сува планина, на около пет километра южно от Бела Паланка, на 450 метра надморска височина в село Дивляне, се намира манастирът на Светия великомъченик Димитрий. Манастирът е построен по древния път за Скопие и Солун. Манастирът е бил разрушаван и възстановяван няколко пъти и се предполага, че е на почти 1600 години. Светилището, върху което е построен манастирът, е било почитано през 4 век пр. Н. Е. и очевидно е било посветено на езическия бог на слънцето Митра.

Първата манастирска църква, която се е намирала на това място през античния период, е била трикорабна базилика от древния раннохристиянски тип и според традицията е построена през 394 г. Според традицията манастирската църква е построена от Свети Никита Ремезиански. Манастирът е построен на място, което вече е било уважавано като светилище, недалеч от извора. Свети Никита не искал да унищожи религиозния потенциал на мястото, затова построил храм на това място. Първоначалният храм е бил най-вероятно посветен на светия великомъченик Димитър, чиято памет се е разпространила в християнската вселена. Манастирът е разрушен за първи път от славянски нашествия през 614 г. и е възстановен за първи път през 870 г., когато славянските племена, живели тук, са били най-вероятно кръстени. Тъй като град Ремезиана е бил напълно разрушен и градът е загубил седалището на епископския стол, този манастир се е превърнал в централната светиня на средното Понишавле. Манастирът е напълно разрушен през 1386 г. от турски завоевания, когато много градове, села и светилища са унищожени.

Легендата разказва, че манастирът е реновиран през 1395 г. и че е бил обновен от братята Мрнавчевичи. Германският пътешественик Стефан Герлах преминава по този път и през 1578 г. посещава манастира. Той отбеляза, че в манастира живеят петима монаси, които ръководят училище в манастира. Манастирът се споменава и в турския дефтер от 1574 г., в който се казва, че манастирът е задължен с данък от 300 акчи годишно, на името на десетки зърна. В манастира монасите се занимавали с преписване и подвързване на книги, така че през 1714 г. в манастира бил свързан един Октоих. Народните събори се провеждат в манастира на всички големи празници и е отбелязано, че през 1723 г., в деня на Пресвета Богородица (най-вероятно на празника Успение Богородично), се провежда събор. Австрийският дипломат Герхард Дриш посещава манастира през 1719 г. и пише, че монасите живеят според типа на св. Василий Велики.

Манастирът е разрушен по време на Първото сръбско въстание, когато е изгорен през 1809 г., непосредствено преди битката при Чегра. Той бързо е обновен с усилията на местните жители от околните села, както и на видни гилдии от Пирот. Канич отбелязва, че манастирските квартири са изгорени през сръбско-турската война през 1876 г. от Аскер, когато е изгоряла библиотека с два пергаментни ръкописа. По време на Първата световна война манастирът страда два пъти тежко от българите през 1915 и 1916 г. След освобождението и Октомврийската революция голям брой руски емигранти, свещеници, монаси, офицери и лекари намират убежище в този манастир. Манастирското сестринство започнало да расте, така че манастирът станал женски. С пристигането на новото правителство цялото имущество на манастира е конфискувано, но монашеският живот продължава въпреки новите обстоятелства. В последно време храмът е обновен, а през 2005 г. е построена нова манастирска резиденция.