Белоградчишките скали

Белоградчишките скали са разположени в западната част на Предбалкана,  близо до гр. Белоградчик и са с внушителни размери -  височина около 200 м, дължина около 30 км. и ширина около 7 км. Масивното скално образувание е започнало своето мистично формиране под въздействие на природните сили преди повече от 200 милиона години. Освен невероятните форми, които развихрят въображението, в скалите се крият около стотина пещери. Особеният пламтящ  оттенък, в който е обагрен комплексът, е резултат от съдържанието на железен окис.

Природният феномен е разделен на три основни групи: Фалковска, Централна и Збеговска, като всяка отделна скала в групите си е спечелила собствено прозвище, най-често в резултат от характерния й външен вид.

На изток се простира Фалковската група, където се включват: Момина скала, която е опреличена на глава на млада жена, Пчелен и Орлов камък, Боров камък.

Централната и най-голяма група се извисява над гр. Белоградчик и в нея се включват скалите Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката и овчарчето, Адам и Ева, Велкова глава и Кукувицата. Именно тази група е извор на най-популярните легенди, които съществуват за Белоградчишките скали. Една от тях разказва, че някога тук имало девически манастир. В него служела красивата монахиня Витиня. Девойката била толкова красива, че мълвата се разнесла надлъж и нашир. Римлянинът Антонио чул това и решил да издири прекрасната монахиня. Между тях пламнала любов и Витиня забременяла. Заради срама, тя била прокудена от манастира, но докато я гонели, на бял кон се появил Антонио, за да помоли прошка за любимата жена. Провидението се намесило, земята се разтресла, манастирът се сринал до земята, а Антонио, монасите и Витиня с детето се вкаменили. Така според легендата се родили скалите наречени Мадоната, Конникът и Метохът.

Збеговската група е разположена най-западно, като там се намират формациите Близнаците, Магаза и Борич. В тази група много популярна е легендата за Близнаците.Тя разказва историята на щедрите и всеотдайни Радул и Благуна, които нямали свои деца. Една нощ те подслонили гостоприемно една старица и за благодарност, тя дарила невестата с билки, с чиято помощ най-накрая Благуна била благословена с рожба. Родили се трима здрави сина, но не след дълго трима боляри от селото завидяли на щастието им. Те измислили план да убият Радул и тримата му синове: Камен, Стамен и Драгой и да заграбят имането им. Болярите успели да извършат злината, но до дома на Радул гордо се издигнали скалите „Близнаци“, за да напомнят на болярите всеки ден за стореното и да пазят бащиния дом.