Раковишкият манастир „Света Троица“ и вр. Черноглав

Раковишкият манастир „Света Троица“ е разположен под връх Черноглав между селата Раковица и Киреево, община Кула, почти на границата на България със Сърбия.

Няма много информация за ранната история на манастира. Основан е през X-XI век и през Средновековието е бил важен литературен и културен център в района на Бдин. След като България е завладяна от османските турци, манастирът е напълно разрушен. Оцеляла е малка църква, но без обзавеждането си.

По време на българското Възраждане манастирът се превръща в много важен духовен, културен и образователен център за хората от региона. През 1848 г. там е открито първото светско училище в Северозападна България.

Варната мазилка е отстранявана внимателно и великолепните стенописи са запазени. Под възрожденския слой от стенописи е намерен и стар, предстои да бъде проучен.

Връх Черноглав (858 м) се намира на границата между България и Сърбия. Освен с красива природа, този връх грабва вниманието и с интересна легенда, свързана с произхода на името му.

Едно време наоколо имало огромна морска шир. В средата на тази простор стоял малък остров, а на върха на този остров имало пещера, където живеел змей с черна глава. Той бил пазителят на входа между двата свята на Горната и Долната земя. Минало много време и морето се отдръпнало, земята започнала да дава плодове и била населена от хора. През тези времена змеят защитавал населението от зли зали и чужди змейове. Той се грижел за плодородието на тези земи, помагайки на местните жители при болести и неприятности.

От благодарност за помощта, но и за късмет и защита, хората изтъкавали образа на змея в килими, с които постлали подовете на домовете си.

В момента Раковишкия манастир функционира. Обявен е за паметник на културата. Празникът на манастира е Петдесетница.