Община Берковица

Берковица е възникнала като селище през ранното средновековие, но своето развитие получава през ХІІІ-ХІV век, когато е крайгранична крепост. През Възраждането е важен занаятчийски център, като известна и до днес е берковската грънчарска школа. До построяването на жп линията през Искърския пролом стои на пътя от София на север, но след това остава встрани и постепенно губи своето икономическо значение. През ХХ век населението на общината силно намалява, като някои от съставните селища са почти обезлюдени.

Градът се намира в полупланински район и въпреки неголемия си размер разполага с множество туристически обекти в самия град и в околностите му. Берковица е общински център от 1949 г.

На територията на Община Берковица се намират следните обекти: Планинските маршрути на територията на общината (9 бр.), Часовниковата кула, Къща музей “Иван Вазов”, Чешма „Малинарка”, Градска художествена галерия, Етнографски музей, Църквата ”Рождество на Пресвета Богородица”, Римска баня, Църквата “Св. Николай Чудотворец”, Клисурски манастир „Св. св. Кирил и Методий“, Антична и средновековна крепост “Калето”, зоната около връх Ком. Общината се вписа само с някои от тях.

Предимно заради балнеоложките си ресурси през 1974 г. Берковица е обявена за курорт от национално значение. Няма актуален план за развитие на туризма, в предния са посочени данни от 2013 г., когато са реализирани проекти.