Община Димово

Град Димово е център на община от 1888 година със съставни села Костичовци, Бела, Дълго поле, Острокапци и Кладоруб.

Като селище Димово датира от 1878 година. През 1864 година по тези места са се заселили черкези, които се изселват след руско-турската война 1877-1878 година, когато румънският отряд, освободил Видин от турците, минава от тук.

На мястото на черкезите се заселват преселници-бежанци от Одринска Тракия, които преименуват черкезкото Османие на Бързица. Почти едновременно с тракийците от близките балкански села тук, в поречието на р.Арчар, се заселват няколко фамилии и създават второ селище със същото наименование. След няколко месеца двете селища се обединяват в едно с име Бързици.

С височайши доклад 938 от 9 април 1880 година на Княз Александър Батенберг с.Бързици се преименува на с.Александрово в чест на княза, преминал през селото на път от Видин за София и бил добре посрещнат и нагостен от местните първенци.

От 29.01.1936 година с.Александрово е преименувано на с. Влайково в чест на наскоро починалия писател Тодор Влайков,който не е от този край. Мотивът за преименуването бил, че в страната имало няколко селища с името Александрово и ставали обърквания на пощенските пратки.

След протест на обществеността до народното събрание и до министерския съвет, от 27.03.1936 година селото е преименувано на Княз Александрово, с което име просъществува до 13.07.1951 година, когато е преименувано на с.Димово в чест на първия партизанин и първи командир на партизанския отряд „Георги Бенковски“ .

От 15.09.1964 година Димово е селище от градски тип, а на 29.08.1969 година е обявено за град.

През 1971 година Димово става център на селищна система, включваща и бившите общини Извор, гара Орешец, Ружинци, Дреновец и Горно Белотинци (сега в област Монтана).

В сегашния си вид община Димово е Община Димово е обособена с Указ № 2704 на Държавния съвет на Република България от 28.08.1987 г. Тя е съставна част от Видинска област, Северозападен планов регион с обща площ 402,866 м2 което представлява 13,3% от територията на областта. Граничи с шест други общинни от областта – Белоградчик, Ружинци, Чупрене, Макреш и Видин и община Лом от област Монтана.

Населените места са 22 на брой, това са села, повечето от които слабо населени и отдалечени едно от друго. Община Димово има роля на естествен център на Северозападна България. Населението й постоянно намалява, като през последните 90 години е спаднало 4 пъти, според последното преброяване е 6514 души. Населението е предимно българско, има и значителен брой роми.