Община Кула

Историческите сведения сочат, че тук, съвсем близо до началото на Стара планина, човекът е потърсил място за пребиваване и убежище още в праисторическо време. По време на Римската империя градът се е наричал Кастра Мартис. От седми век е в пределите на средновековната Българска държава.

По време на османското владичество градът се е казвал Адлие. В края на XVIII и началото на XIX век тук се установяват преселници от Тетевенско, като и до днес местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори.

В 1858 година дебърски майстори построяват храма „Св. св. Петър и Павел“. Стенописите са от 1902 година – дело на Данаил Несторов, дар според надписа при изображението на Свети Николай от семейство Дичови.

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Демократическата партия.

По време на колективизацията в града е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Мичурин“ по името на съветския агроном Иван Мичурин. През 1950 – 1951 година 8 семейства (31 души) от града са принудително изселени от комунистическия режим.

На територията на общината е разположен обявеният за защитена местност, природен резерват „Връшка чука”, в землището на с. Извор махала.

В центъра на гр. Кула се намират руините на римската крепост „Кастра Мартис”, в съседство на която е уредена и музейна сбирка с експонати, открити при разкопките.

Общината стопанисва Център с туристическа цел и места за отдих и развлечение в град Кула (туристическа спалня). В изложбените зали на центъра са уредени етнографска изложба с костюми и предмети на бита от Кулския край и картинна галерия с творби на местни и чуждестранни художници.