Хан „Мадона“

Хан „Мадона“ се намира в махалата Фалковец на с. Яньовец, на 14 километра от Белоградчик, на 52 километра от областния град Видин. Това е мястото, откъдето започва природният феномен Белоградчишки скали.

Ханът предлага апартаменти, двойни и единични стаи, конферентна зала за 40 души. Най-ценното е ресторантът, където посетителите могат да се насладят на вкусната българска кухня и уникални торлашки специалитети и да оценят местните вина и ракии.

Повечето ястия от торлашката кухня са леки и постни и отразяват ежедневието на торлака, пълно с работа и с малко време за приготвяне на храна с минимум продукти. Като овчари на големи стада овце и кози, основната съставка на много ястия е, разбира се, млякото. Използват се и зелениите от околните гори и ливади – през есента и зимата се ядат коприва, лапад, див лук, тикви и праз, а за почти всеки сезон са характерни боб, картофи и сушени чушки, копър. Чесънът също е на голяма почит. Запазена марка за региона е наложената торлашка баница. Приготвя се от тесто от брашно, яйца, сол и вода, от което се валят обги (кори).

Най-забележителното от типичните ястия е "бел муж", подходящо и за предястие. Ястието е известно в целия регион. Точна рецепта рядко може да се научи, тъй като всеки има своята версия. За да го приготвите, се нуждаете от около 1 кг прясно краве или овче пълномаслено сирене и чаша царевично брашно. Натрошете сиренето в тиган на силен огън, след това постепенно добавете брашното, като непрекъснато бъркате, докато „бел муж“ започне да се отлепва от стената на тигана.

Друго типично ястие е зелето, пълнено с орехи и чушки, „омесено“ с боб (пълнено). Пълнените сушени червени чушки с боб и картофи също са уникални.

Границите на етнографската група на торлаците Северозападна България започват от река Тимок до Тодорини кукли и се простират до Белоградчишките скали и стара планина. В България попадат в областите Видин и Монтана. Думите „торлак“, „торлашки“, „торлаци“ и „турлак“, „турлашки“, „турлаци“ назовават селянина от планините. Според народната носия, носена от торлаците, те също се наричат ​​белодрешковци заради белия цвят на дрехите им, обшити с черни плитки. Основният им поминък е животновъдството.