Римска крепост Бонония

Бонония (древното име на Видин, България) се намира в близост до брега на Дунав и принадлежи към градовете и укрепленията на римските дунавски лимони. Смята се, че името произхожда от латинската дума „бонус“, което означава „добър“. Въпреки че е известна от римските исторически източници, Бонония досега не е била истински изследвана. С неотдавнашното строителство в жилищната зона „Калето” във Видин са разкрити части от добре защитени стени. След археологическите проучвания е установено, че те принадлежат към западната порта на крепостта, която се простира на площ от 20 хектара под сегашния град.

Крепостта датира от I век, когато тук е била разположена Първа кохорта Cisipade, конна кохорта като част от елитните римски войници. Смята се, че Бонония достига най-голямото си разрастване заедно с оттеглянето на римските колонизатори от провинция Крайбрежна Дакия - след 272 г. при император Аврелиан. По този начин в края на III - началото на IV век Бонония вече е значимо селище със солидна укрепителна система. През V и VI век Бонония преживява опустошителни нашествия на хуни и авари, но е възстановена (за разлика от Рациария и Дортикум) и продължава да съществува през Средновековието, когато българите построяват крепостта Бдин. През XI и XII век Бонония отново е част от Източната Римска империя (Византия). Разкопките дадоха ясна информация за това възстановяване на крепостта от василевсите от Константинопол. По време на Второто българско царство тук е центърът на Видинското царство, управлявано от цар Иван Срацимир (края на XIV век).

Разкопаните културни пластове са с дълбочина над 6 м, а на места и над 7 м. Освен римската и късната античност, при изследванията на Западната порта на Бонония археолозите са попаднали на слоеве от Ранното средновековие: VII-X век, от ерата на византийското владичество и Второто българско царство: XI-XIV век и особено големи останки от османския период и Ренесанса: XV-XIX век.
Според главния археолог - доц. Проф. Здравко Димитров - Бонония има най-представителните и най-мощни отбранителни структури по долнодунавския лимес. Само тук стената е широка 4 м, а крепостните кули са декагонални с диаметър 25-30 м.

Находките също са впечатляващи. Сред всички стои бронзовата глава на император Нерон, открита от Й. Атанасова при спасителни разкопки през 60-те години. По време на новите разкопки вече са открити над 1000 находки, много от тях монети, предмети от бита, керамични съдове, терасиг, архитектурни декорации от сгради, печати и други паметници с епиграфско съдържание и много други.

Очаква се останките да бъдат под целия град Видин. Под днешната „Баба Вида“ (в момента единствената напълно запазена крепост в България) се приема северозападната кула на Бонония. В района на известната Видинска синагога, тъй като геофизичните проучвания показват следи от древни руини и там, се предполага, че е центърът на Римския военен лагер. Толкова дълбоко в земята е запазило останките от лоши метеорологични условия и иманяри. Проучванията и разкопките ще продължат през следващите 2-3 години, подкрепени от Министерството на културата и община Видин. Основната цел е да се организира и представи археологически парк, който ще бъде основната атракция за бъдещите посетители. Кметът на Видин обеща да промени устройствения план на града, за да може да позволи излагането на новооткритите структури.

Археологическите обекти на Бонония и Рациария са част от съвместната номинация на Дунавския римски лимес за световно наследство на ЮНЕСКО. Работи се по подготовката на документите за кандидатстване.98