Описание
Скалният феномен „Божият мост”, известен също като Жабокрек, е разположен в района на Чиренско-Лиляшки карст в Северозападна България, разделяйки земите на селата Лиляче и Чирен, област Враца. Мостът се състои от масивни каменни арки и мощни колони, образуващи огромни зали, в които влиза слънчева светлина. Висок е около 20 метра и широк около 25 метра. Точно под моста природата е създала лабиринт от малки пещери с обща дължина 100 метра. Построен е над Лиляшка бара – малка, рекичка, извираща от дълбочина под пещерите и обитавана от много жаби (откъдето е получила и другото си име – Жабокрек).
Божият мост се формира в продължение на хиляди години. Смята се, че на това място някога е имало огромна пещера, част от стените на която са били разрушени от опустошително природно бедствие. Под въздействието на вятър, вода и ерозия камъните са изгладени, а пространството под арката е придобило отчетливи детайли.
Легендата разказва, че единственото „творение“, което се противопоставяло на водната сила, бил непоклатимият „Божи мост“. Името му се свързва с божествените сили, които се приписват на скалния феномен, и легендата, която казва, че „боговете трябваше да преминат през него, за да не стъпват през реката“. Друга версия е, че веднъж във величествените пещерни зали под Божия мост, изумени от съвършените природни форми и красотата на района, са живели цар Константин и царица Елена. От 1964 г. мостът е включен в списъка на защитени природни забележителности.
Мястото става за посещение целогодишно. Има два пътя, по които може да се стигне до Божия мост. Единият е през село Чирен, но маршрутът е по-лесен през село Лиляче (от Враца с кола по главния път Е79, с отклонение край село Бели извор). По пътя са поставени упътващи табели.
Божият мост се посещава от любителите на еко и чуждестранни туристи. Изградени са екопътеки с места за къмпинг, обезопасени са по-опасните участъци, а многото мостове и пейки разкриват прекрасна панорамна гледка. Ако искат да видят къде царица Елена е срещнала изгрева, посетителите могат да седнат на високата алувиална тераса с романтичното име „Балкон”.
Характерно за входа на скалния лабиринт Пешкето е характерната форма на скалата, разположена точно над нея. Прилича на издълбан полукръг, под който има почти идеално кръгла дупка с размерите на баскетболна топка. Дали някога е било направено от човешка ръка или от работата на природни елементи не се знае.
Скалният лабиринт Пешкето е в края на село Лиляче, на разстояние около 2,5 км от Божия мост, а между двете явления има черен път. Кадин вир е от другата страна, над село Лиляче и пътят към него е маркиран със знаци.